Антония Първанова: Удължаването на карантината е престъпно
/КРОСС/ Медицината не е заслон за гафове. Тя е просвета и изкуство да се оказва помощ за запазване здравето и живота на хората, а не да бъдат увреждани и да се злоупотребява с тях.
Всички граници са преминати – и научни, и професионални, и етични. Трябва да се постави завършек на тази невиждана корист с власт. Недопустимо е да се употребява медицината толкоз безпардонно, с цел да се прикрият следващите политически гафове и кавги!
Това предложение за удължение на карантината щеше да е позор за специалността, в случай че не беше незаконно. Обстоятелството, че действието е осъществено от лекари по отношение на пациенти, поддържа основанието за търсене на наказателна отговорност на НОЩ за породени вреди. Животът на милиони хора попадна под ударите на епидемиологичните ограничения. Здравето на хиляди хора се утежни и мнозина изгубиха живота си, тъй като нямаха достъп до опазване на здравето, заради карантинните безумия на НОЩ. Тук не става въпрос за неточност по несъобразителност, немарливост или непросветеност. Тук става дума за съзнателни и целенасочени дейности, чийто краен резултат е прочут на причинителите. Става дума за въвеждане в подвеждане и операции за всяване на боязън и суматоха, и още по-лошо, корист с доверието от пациент към доктор, което е довело до увреждане. Ограничени са конституционни права и свободи, нанесени са материални и морални вреди с дълготрайни последствия. НОЩ би трябвало да понесат своята отговорност, в това число и наказателна.
1. Абсолютна неистина е, че инфектираните от Доспат и Сърница са заболели. Повечето са с позитивен тест, само че не са заболели.
2. Няма повишение на заболеваемостта в страната. Има огнища, които са зародили в резултат на заразяване на пациенти в болнични заведения и по-късно са популяризирали болестта в фамилиите си и на работните си места. Такива са случаите в Сливен, Смолян, Пазарджик, Доспат, Сърница. Няма огнища заради всеобщо неспазване на обществената отдалеченост и хигиена в страната.
3. Безотговорно е при проблеми в организацията на работа в няколко лечебни заведения да се желае удължение на епидемиологичните ограничения в цялата страна и то с претекст „ поради граничния надзор “.
Никой от обезверените опити на НОЩ няма да скрие некомпетентността на Министерство на здравеопазването, проблемите в опазването на здравето, повсеместните кавги поради корупция и злоупотребата с власт.
Както чудесно знаят хирурзите, когато гангрената на един крак заплашва да токсини целия организъм, се постанова ампутация. Е, същото е и в политиката.
…
След 4 месеца неверни заключения, от СЗО направиха фундаментално изобретение, че асимптомните носители на SARS-COV-2 рядко заразяват контактните си. Само след ден настъпи лека промяна в позицията и едно витиевато пояснение, че по този начин било но още не било напълно по този начин, тъй като нямало доста изявления, че е напълно по този начин. Сигурно са почерпали опит от нашите Министерство на здравеопазването и НОЩ по какъв начин се нагаждат мнения към обстановки.
Докато се натрупат научни данни и в демонстрация на нови прояви на псевдоепидемиологична мисъл от НОЩ, току виж Министерски съвет да са подхванали удължение на изключителното състояние. Защото в последно време много кавги се понасъбраха за потулване. Поне в едно сме сигурни, ще създадат каквото им е преференциално на тях.
А истината? Е, истината е дъвка за простосмъртните, до момента в който определените си разпределят порциите.
…
Удължиха ограниченията, които били най-меките, само че пък дали по-добри резултати от рестриктивните в други страни. Очевидната логичност на сходно изявление демонстрира, че въпросът е не в ограничение свободите на всички хора, а в дейното разкриване на огнища и използване на ПРАВИЛНИТЕ ограничения, по отношение на ПРАВИЛНИТЕ хора, на ПРАВИЛНИТЕ места.
Резонно е да се запитаме, а до момента какво пречеше да бъде взето сходно решение. Отговорът не е обвързван с здравната просвета.
Все отново, по-безопасно е да се задават журналистчески въпроси, които имат безспорна характерност: „ Какво може да се прави и се прави за сходни КЛЪСТЪРНИ ПРОЯВИ на болестта, защото на доста места работят доста хора и те са в директен контакт със себе си? “ – от утринния брифинг.
Това последното ми подсети щастливите времена, когато свободата беше безвъзмездна. Много обичам да си описваме с моя другар Владимир Чукич Vladimir Chukich, брилянтен художник и джазмен, една история. Ателието му се намира в края на кърджалийското село Тополчани, току на брега на язовира. Та, той имаше двама съседи – бай Ахмед Ахмед и бай Мехмед Мехмед. Когато Владо организираше артистични сбирки, двамата старци идваха притеглени от непреодолимото любознание на хора закопнели за раздумка. Изправяха се посред стаята мачкайки каскет със загрубелите си ръце и пристъпяха сепнато от крайник на крайник. После внезапно се оживяваха и тържествено съобщаваха: „ Идвам да се показва на самосебе си! “. Всички чакахме с неспокойствие момента на тази натурално уважителна тържественост. Радвахме се на естествената им жадност за допир с изкуство, което не разбираха, само че харесваха по какъв начин ги кара да се усещат.
Разказвам тази преживелица, тъй като се замислих за ей това „ самосебе си “, изпълнено с доста бездънен повод към осъзнаване. И се запитвам – по какъв начин можахме да си причиним всичко това на САМОСЕБЕ СИ – калинки, мисирки, тулупи …?
Антония Първанова,
